Между нас казано
Mного щастие преживях,
но нито едно не беше достатъчно пълно,
нито едно не беше напълно достатъчно.
Много мъка преживях,
но нито една не беше достатъчно силна,
за да бъде напълно достатъчна.
Напук на летоброенето не остарях.
Все още се захласвам по красиви рокли
и красиви мъже.
Все още широкополи шапки кривя наляво,
а с дясното си око намигам,
за да покажа, че всичко ми е наред.
Все още смехът ми е кръшен,
а и съм си заучила един поглед
зеленоок и пронизващ, че и разтърсващ...
Рядко го мятам, но стрелна ли някой,
три дни хляб не яде,
три нощи не спи.
Ту треска го тресе,
ту огън го гори,
а не може да разбере откъде му е дошло...
Вас лъжа, мене истина, така е!
Тялото ми не е на двайсет,
но духът ми е на толкова
и още бая мъже има,
дето ме намират за омайница...
А аз какво - нито достъпна, нито недостъпна.
Просто играя играта на суетата.
Но зная, че винаги като ми омръзне
мога да изляза от нея.
Нали ви казвам - много щастие
и мъка преживях,
но напук на летоброенето
не остарях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Кънева Все права защищены
!</a>
