Между небето и пръстта
И сега пак до теб ще застана.
То не беше любов и отричане.
То не беше самотна отбрана
и наложено благоприличие.
То не беше любов. Беше скърцане
на несмазани мисли и пози -
земетръсно, трагично разтърсване -
криволичещи в кал коловози.
За грошòве продавахме бисери
и ги тъпчеха в мръсни джобòве.
А не беше любов. Беше слисване -
доброволно приети окови.
Чувам още звъна им стоманен
как обхожда сърдечния ритъм.
Аз отново при теб ще остана
да замеся небесната пита.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Николова Все права защищены
