Между небето и пръстта
И сега пак до теб ще застана.
То не беше любов и отричане.
То не беше самотна отбрана
и наложено благоприличие.
То не беше любов. Беше скърцане
на несмазани мисли и пози -
земетръсно, трагично разтърсване -
криволичещи в кал коловози.
За грошòве продавахме бисери
и ги тъпчеха в мръсни джобòве.
А не беше любов. Беше слисване -
доброволно приети окови.
Чувам още звъна им стоманен
как обхожда сърдечния ритъм.
Аз отново при теб ще остана
да замеся небесната пита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Николова Всички права запазени
