25 сент. 2019 г., 20:48

Между облаците

863 3 2

Научил Си ме да се наслаждавам

на всяка мисъл, идваща от Теб.

В облачните долини да разсъждавам,

да чакам в ноти бризът на море.

 

Звукът на есенното слънце,

събужда музика в ирис на мечта.

И кошмарите са всъщност зрънце,

снишават се пред погледа на Вечността.

 

Научил си ме Твоя глас да чувам -

шум водопаден, сноп от пълнота.

В петолинието радостно заплува,

цветът на лилия под пулса на дъжда.

 

20 септември 2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за милите думи, Албена! Пожелавам ти здраве и много вдъхновени моменти!

    Благодаря сърдечно и на всички прочели и поставили в " любими"! Бъдете благословени! Хубава творческа вечер ви пожелавам!
  • Прекрасно е да слушаме гласа Му, Елиза! Поздравявам те за посланието на този стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...