25.09.2019 г., 20:48

Между облаците

858 3 2

Научил Си ме да се наслаждавам

на всяка мисъл, идваща от Теб.

В облачните долини да разсъждавам,

да чакам в ноти бризът на море.

 

Звукът на есенното слънце,

събужда музика в ирис на мечта.

И кошмарите са всъщност зрънце,

снишават се пред погледа на Вечността.

 

Научил си ме Твоя глас да чувам -

шум водопаден, сноп от пълнота.

В петолинието радостно заплува,

цветът на лилия под пулса на дъжда.

 

20 септември 2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милите думи, Албена! Пожелавам ти здраве и много вдъхновени моменти!

    Благодаря сърдечно и на всички прочели и поставили в " любими"! Бъдете благословени! Хубава творческа вечер ви пожелавам!
  • Прекрасно е да слушаме гласа Му, Елиза! Поздравявам те за посланието на този стих!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...