Между пръстите изтича времето...
Между пръстите изтича времето.
И нищо не остава непокътнато.
С годините връхлитат настроения,
на приливи и отливи преглътнати...
Желания, мечти, далечни планове
се сгушват във гнездо от ежедневие.
Какво изгубихме? Какво запазихме?
И късно ли е вече да прогледнем?
С ирония, любов и малко пламъче
да разтопим леда на отчуждението.
С искрица вдъхновение раздялата
да пренапишем с обич и надежда.
Във нещо като песен, като стих
римувайки соленото и сладкото,
които, щом се смесят, вкус горчив
оставят за утеха и награда.
Горчиво като спомен, като ласка,
портретно спяща върху бялата стена.
Прощаваща целувка за изпращане
без право на обръщане назад...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
