Между пръстите изтича времето...
Между пръстите изтича времето.
И нищо не остава непокътнато.
С годините връхлитат настроения,
на приливи и отливи преглътнати...
Желания, мечти, далечни планове
се сгушват във гнездо от ежедневие.
Какво изгубихме? Какво запазихме?
И късно ли е вече да прогледнем?
С ирония, любов и малко пламъче
да разтопим леда на отчуждението.
С искрица вдъхновение раздялата
да пренапишем с обич и надежда.
Във нещо като песен, като стих
римувайки соленото и сладкото,
които, щом се смесят, вкус горчив
оставят за утеха и награда.
Горчиво като спомен, като ласка,
портретно спяща върху бялата стена.
Прощаваща целувка за изпращане
без право на обръщане назад...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
