Между пръстите изтича времето.
И нищо не остава непокътнато.
С годините връхлитат настроения,
на приливи и отливи преглътнати...
Желания, мечти, далечни планове
се сгушват във гнездо от ежедневие.
Какво изгубихме? Какво запазихме?
И късно ли е вече да прогледнем?
С ирония, любов и малко пламъче
да разтопим леда на отчуждението.
С искрица вдъхновение раздялата
да пренапишем с обич и надежда. ...