Mar 26, 2008, 8:13 AM

Между пръстите изтича времето... 

  Poetry » Phylosophy
1167 0 35
 

Между пръстите изтича времето.

И нищо не остава непокътнато.

С годините връхлитат настроения,

на приливи и отливи преглътнати...

 

Желания, мечти, далечни планове

се сгушват във гнездо от ежедневие.

Какво изгубихме? Какво запазихме?

И късно ли е вече да прогледнем?

 

С ирония, любов и малко пламъче

да разтопим леда на отчуждението.

С искрица вдъхновение раздялата

да пренапишем с обич и надежда.

 

Във нещо като песен, като стих

римувайки соленото и сладкото,

които, щом се смесят, вкус горчив

оставят за утеха и награда.

 

Горчиво като спомен, като ласка,

портретно спяща върху бялата стена.

Прощаваща целувка за изпращане

без право на обръщане назад...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??