3 июн. 2018 г., 10:01

Между раждането и смъртта

637 2 1

МЕЖДУ РАЖДАНЕТО И СМЪРТТА

Вик е раждането, вик – смъртта,
с устни за въздух зажаднели.
Вик зовящ живот е любовта,
погълнал душевните предели.

Вода и огън, страст е обичта,
тишини и бури по пътя неверен.
Все го търсим сред зеленина,
а той се спуска по камъни черни.

Криле разтваряме да полетим,
омагьосани да стигнем върховете,
но самотни ли са нашите души,
не достигаме планинското цвете.

С едно крило се пада от високо.
Само с две в небето се лети.
Ако някой подреже ги жестоко,
в гнездото - клетка тъжно се стои.

Топъл бриз са на сърцето мечтите,
но сила е нужна да се осъществят.
Попътен облак плачещ са сълзите,
но те ги напояват за да разцъфтят.

Между радост и тъга минават дните.
В тях най-силно щастие - децата.
Главно с тях са свързани мечтите,
но за тях най-много страда душата.

Вик е раждането, вик - смъртта,
с устни за въздух зажаднели.
Но само любовта оставя следа
и преминава на смъртта пределите...

03 06 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...