Търся те в редове изписани думи,
в четиристишия и бели ямбове.
Дали зад умела метафора се притули
или аз не разбирам твоите жанрове?
Толкоз говорене и толкова казано...
но все между редовете се крием.
Така е по-лесно после – разказно –
нови болки да си гримираме.
Псевдоанализи на неистини –
празно говорене за нищото.
И все пак, и все пак нещо пристяга ме
бавно, но сигурно с копринена нишка. ...