Между редовете
Търся те в редове изписани думи,
в четиристишия и бели ямбове.
Дали зад умела метафора се притули
или аз не разбирам твоите жанрове?
Толкоз говорене и толкова казано...
но все между редовете се крием.
Така е по-лесно после – разказно –
нови болки да си гримираме.
Псевдоанализи на неистини –
празно говорене за нищото.
И все пак, и все пак нещо пристяга ме
бавно, но сигурно с копринена нишка.
Сами от пашкула на самотата
си я изтеглихме и ни впримчи...
И по коприната на суетата си
в луда истерия пускаме бримки.
За да може за утре да имаме
още платно за тъкане, за кърпене.
Още говорене, още говорене...
и опит да не звучим „изтъркано”.
Толкоз говорене и много неказано.
Все неподходящи моменти.
Няма какво да си доказваме,
но е приятен експериментът.
--------------------------
Луда ли е била Пенелопа -
толкова време да се надява -
и във нишки изтеглени
години сълзи да втъкава?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Драгнева Всички права запазени
