20 авг. 2020 г., 00:11

Между ресниците 

  Поэзия
745 0 0

Щурците разхладиха ме със песен,

наляла свежест в чаша красота.

Въздишката ми лунен звън отнесе,

надникна младост в лозови листа.

 

Отмил в ресниците засипания прах,

очите ми повдигна да Те видя.

Щом нарисува ѝ предутринни крила,

запърха „пеперудената” какавида.

 

Долавям, всеки идващ миг се сипе,

по-нежен, по-стръмен, по-ронлив.

По-истински разбирам – с мен Си,

с Теб съм аз – до края разтеглив.

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??