Между ресниците

Щурците разхладиха ме със песен,

наляла свежест в чаша красота.

Въздишката ми лунен звън отнесе,

надникна младост в лозови листа.

Отмил в ресниците засипания прах,

очите ми повдигна да Те видя.

Щом нарисува ѝ предутринни крила,

запърха „пеперудената” какавида.

Долавям, всеки идващ миг се сипе,

по-нежен, по-стръмен, по-ронлив.

По-истински разбирам – с мен Си,

с Теб съм аз – до края разтеглив.