16 дек. 2019 г., 08:10

Между страниците на душата ми

1.2K 1 0

 

Една усмивка отлетя
и стана някак зимно.
По лицето запълзя тъга
и сълза се спусна неудържима.
Заглъхна звукът и следи
изтри това проклето време.
Забравих цвета на твоите очи.
Забравих всичко...
Утеши ме.
Забравата има вкус на тишина -
останала утайка от смеха ти.
Има аромат на изсъхнала мечта
между страниците на душата ми.
Една усмивка отлетя,
но напролет може да се върне.
Сега ще се загърна в самота,
като в пашкула онази пеперуда....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...