Между страниците на душата ми
Една усмивка отлетя
и стана някак зимно.
По лицето запълзя тъга
и сълза се спусна неудържима.
Заглъхна звукът и следи
изтри това проклето време.
Забравих цвета на твоите очи.
Забравих всичко...
Утеши ме.
Забравата има вкус на тишина -
останала утайка от смеха ти.
Има аромат на изсъхнала мечта
между страниците на душата ми.
Една усмивка отлетя,
но напролет може да се върне.
Сега ще се загърна в самота,
като в пашкула онази пеперуда....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
