Една усмивка отлетя
и стана някак зимно.
По лицето запълзя тъга
и сълза се спусна неудържима.
Заглъхна звукът и следи
изтри това проклето време.
Забравих цвета на твоите очи.
Забравих всичко...
Утеши ме.
Забравата има вкус на тишина -
останала утайка от смеха ти.
Има аромат на изсъхнала мечта ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.