Валери_Станков (Валери Станков)
1402 947
6 июн. 2024 г., 12:13

Между Здравей и Сбогом 

  Поэзия
213 3 7

МЕЖДУ ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ

 

... дворчета със вехти калдъръми, стар хинап, смокини и асми,

дрезгави гъркини по налъми черпят с бяло сладко и фурми,

чирозът – сафрид на вързуница, съхне върху южния калкан,

и дъхти на рибена чорбица с лют червен пипер и стиска хрян,

матрапазът: – Рибе, рибеее! – вика, и почти я дава без пари,

Варна сякаш диша през ачика –

платноходка, тръгнала в зори,

 

моите богатства са несметни, всеки миг с морето ми е скъп,

мои са и плажовете светли, вълноломът, опнал гърбав гръб,

дворчетата с древното алое, паркът, къпан в утринна роса,

бяха и момичетата мои – ееех, какво пък? – вече, май, не са! –

изгревите, залезът на хълма, чайката над стихналия кей,

щом река ти: – Сбогом! – върху хълма,

просто приеми го за: – Здравей!

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Любим град! 👍
  • "...всеки миг с морето ми е скъп," - точно в сърцето!
  • Ех, блазе ти Вальо. Аз пък какво да напиша от смоговата провинциална София, освен да взема да отскоча до Панчарево?
  • Алби, ти отново ме потопи в поезията си, майсторе!
  • Браво! Еххх... нашата страхотна древна и съвременна Варна! И аз така я помня - и паважа, и ледените плодови сокове от бараките на мястото, където сега е хотел "Черно море", и раците и скаридите, които червени, сварени и топли се продаваха до паметника на главореза Сталин (където е Слънчевият часовник) и Червеният и Синият салон на Морското казино, а до хинапа - райски ябълки, в градинките - цветя, цветя, цветя, и страхотната архитектура - сега изоставена на произвола на съдбата, и още, и още, още...
    Но аз каквото и да пиша, Валери го е казал много много по-хубаво с невероятна поетична душа!
  • Представих си тези улички до брега на моята Варна. Върна ме в детските години.
    Благодаря ти!
  • Толкова живописно, сякаш бях там.
Предложения
: ??:??