2 апр. 2015 г., 20:38

Междучасие 

  Поэзия » Любовная
436 0 0

Аз съм твоето неизживяно детство.

Улицата, на която

вечер си играеше с децата.

Аз съм викането за вечеря,

и сервираната охладена диня,

и покривката на масата съм аз.

Спомняш ли си как ме гледаше?

Като часовник на ръката, с който свикваш,

без стрелки в ума ти ще отеквам.

Може би тогава ще ме чуеш…

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??