2.04.2015 г., 20:38 ч.

Междучасие 

  Поезия » Любовна
435 0 0

Аз съм твоето неизживяно детство.

Улицата, на която

вечер си играеше с децата.

Аз съм викането за вечеря,

и сервираната охладена диня,

и покривката на масата съм аз.

Спомняш ли си как ме гледаше?

Като часовник на ръката, с който свикваш,

без стрелки в ума ти ще отеквам.

Може би тогава ще ме чуеш…

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??