Apr 2, 2015, 8:38 PM

Междучасие 

  Poetry » Love
483 0 0
Аз съм твоето неизживяно детство.
Улицата, на която
вечер си играеше с децата.
Аз съм викането за вечеря,
и сервираната охладена диня,
и покривката на масата съм аз.
Спомняш ли си как ме гледаше?
Като часовник на ръката, с който свикваш,
без стрелки в ума ти ще отеквам.
Може би тогава ще ме чуеш…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??