Apr 2, 2015, 8:38 PM

Междучасие 

  Poetry » Love
420 0 0

Аз съм твоето неизживяно детство.

Улицата, на която

вечер си играеше с децата.

Аз съм викането за вечеря,

и сервираната охладена диня,

и покривката на масата съм аз.

Спомняш ли си как ме гледаше?

Като часовник на ръката, с който свикваш,

без стрелки в ума ти ще отеквам.

Може би тогава ще ме чуеш…

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??