3 сент. 2012 г., 11:38

Междуполюсно

1.1K 0 11

Свят на крайности: магнитни
полюси със две посоки.
Минус – страсти първобитни,
плюс – възвишеност до болка.

Огънят безславно гасне 
или се изражда в клада –
давиш се в тъга ужасна
или цял пламтиш от радост.

Силно любиш, до забрава,
мразиш с динамитна злоба.
И току се олюляваш
между люлката и гроба -

юнга, пипнал морска болест,
почва да ти се повдига
от фалшивите бемоли
на осанна и разпни го.

После сякаш изтрезняваш,
проумял със днешна дата –
истинският смисъл шава
междуполюсно в средата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодарност към всички прочели и коментирали
    Белла, Частицаотпрашинка - шава е чудесна българска дума, Вазов я е използвал в стихотворението "Де е България" - "...де Марица тихо шава".
    Частица, Краси - сложих стихотворението в този раздел, защото все пак е сатира, но сте прави, че би могло и във философска лирика.
    Честит празник!!!
  • Истината е там - в баланса между двете крайности.
    Би могло тоя стих да е в раздел философска лирика.
  • Да, Влади, полюсите са за "лудите", а златната среда - за разумните...

    Поздравления за мъдростта! :
  • Минус..., плюс..., - ту в едната, ту в другата крайност..., често явление...!!!
    "После сякаш изтрезняваш,
    проумял със днешна дата –
    истинският смисъл шава
    междуполюсно в средата."
  • Съвсем не го приех хумористично. Има си достатъчно доза философия,която е съвсем вярно уловена и качествено предадена. "шава" - не възприех тази дума в текста на това стихотворение, не ми допада./Не бих си позволила да кажа какво не ми допада под посредствена творба!/

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...