3 сент. 2012 г., 11:38

Междуполюсно

1.1K 0 11

Свят на крайности: магнитни
полюси със две посоки.
Минус – страсти първобитни,
плюс – възвишеност до болка.

Огънят безславно гасне 
или се изражда в клада –
давиш се в тъга ужасна
или цял пламтиш от радост.

Силно любиш, до забрава,
мразиш с динамитна злоба.
И току се олюляваш
между люлката и гроба -

юнга, пипнал морска болест,
почва да ти се повдига
от фалшивите бемоли
на осанна и разпни го.

После сякаш изтрезняваш,
проумял със днешна дата –
истинският смисъл шава
междуполюсно в средата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодарност към всички прочели и коментирали
    Белла, Частицаотпрашинка - шава е чудесна българска дума, Вазов я е използвал в стихотворението "Де е България" - "...де Марица тихо шава".
    Частица, Краси - сложих стихотворението в този раздел, защото все пак е сатира, но сте прави, че би могло и във философска лирика.
    Честит празник!!!
  • Истината е там - в баланса между двете крайности.
    Би могло тоя стих да е в раздел философска лирика.
  • Да, Влади, полюсите са за "лудите", а златната среда - за разумните...

    Поздравления за мъдростта! :
  • Минус..., плюс..., - ту в едната, ту в другата крайност..., често явление...!!!
    "После сякаш изтрезняваш,
    проумял със днешна дата –
    истинският смисъл шава
    междуполюсно в средата."
  • Съвсем не го приех хумористично. Има си достатъчно доза философия,която е съвсем вярно уловена и качествено предадена. "шава" - не възприех тази дума в текста на това стихотворение, не ми допада./Не бих си позволила да кажа какво не ми допада под посредствена творба!/

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...