3.09.2012 г., 11:38

Междуполюсно

1.1K 0 11

Свят на крайности: магнитни
полюси със две посоки.
Минус – страсти първобитни,
плюс – възвишеност до болка.

Огънят безславно гасне 
или се изражда в клада –
давиш се в тъга ужасна
или цял пламтиш от радост.

Силно любиш, до забрава,
мразиш с динамитна злоба.
И току се олюляваш
между люлката и гроба -

юнга, пипнал морска болест,
почва да ти се повдига
от фалшивите бемоли
на осанна и разпни го.

После сякаш изтрезняваш,
проумял със днешна дата –
истинският смисъл шава
междуполюсно в средата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарност към всички прочели и коментирали
    Белла, Частицаотпрашинка - шава е чудесна българска дума, Вазов я е използвал в стихотворението "Де е България" - "...де Марица тихо шава".
    Частица, Краси - сложих стихотворението в този раздел, защото все пак е сатира, но сте прави, че би могло и във философска лирика.
    Честит празник!!!
  • Истината е там - в баланса между двете крайности.
    Би могло тоя стих да е в раздел философска лирика.
  • Да, Влади, полюсите са за "лудите", а златната среда - за разумните...

    Поздравления за мъдростта! :
  • Минус..., плюс..., - ту в едната, ту в другата крайност..., често явление...!!!
    "После сякаш изтрезняваш,
    проумял със днешна дата –
    истинският смисъл шава
    междуполюсно в средата."
  • Съвсем не го приех хумористично. Има си достатъчно доза философия,която е съвсем вярно уловена и качествено предадена. "шава" - не възприех тази дума в текста на това стихотворение, не ми допада./Не бих си позволила да кажа какво не ми допада под посредствена творба!/

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...