16 июл. 2007 г., 10:04

Меланхолично

789 0 1

                        Не на сълзите! Плача!
                        Не на тъгата! Тъгувам!
                        Не ма любовта - обичам те!
 
                        Често плача за тебе! Тъгувам до късни
                        зори! Здрачът ме гали, вместо да ме докосваш ти!

                        Очите ми червени са! Усните - сухи!
                        Самота в сърцето ми се гуши! Някак странно
                        е усещането всичко да е безразлично, но
                        щом не си с мен, е логично!

                        Обземат ме странни прищявки! Да слушам
                        балади, да пия до зори, да плача, защото
                        с времето, за теб, по-силно боли!

                        Надигам поредната чаша! На цигарите
                        загубх брой! Но не помага ми порока,
                        затъвам в безната жестока!

                        Къде си ти сега? С коя? Не зная!
                        По-добре така, отколкото да знам
                        за поредната ти кукла за нощта!

                        Чашата е вече празна! Пълнят я сълзи!
                        Сърцето е разбито! Лепят го лъжи!
                        Далеч си и - признавам, боли! Но сама е
                        по-добре, отколкото в твоя свят, в
                        който всичко е болка, сълзи и разбити
                        женски души!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Банова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прочетох стихотворението ти 2 пъти - много ми допадна начина, по който си изляла чувствата си.Определено бих го прочела и трети път.Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...