16 jul 2007, 10:04

Меланхолично

  Poesía
793 0 1

                        Не на сълзите! Плача!
                        Не на тъгата! Тъгувам!
                        Не ма любовта - обичам те!
 
                        Често плача за тебе! Тъгувам до късни
                        зори! Здрачът ме гали, вместо да ме докосваш ти!

                        Очите ми червени са! Усните - сухи!
                        Самота в сърцето ми се гуши! Някак странно
                        е усещането всичко да е безразлично, но
                        щом не си с мен, е логично!

                        Обземат ме странни прищявки! Да слушам
                        балади, да пия до зори, да плача, защото
                        с времето, за теб, по-силно боли!

                        Надигам поредната чаша! На цигарите
                        загубх брой! Но не помага ми порока,
                        затъвам в безната жестока!

                        Къде си ти сега? С коя? Не зная!
                        По-добре така, отколкото да знам
                        за поредната ти кукла за нощта!

                        Чашата е вече празна! Пълнят я сълзи!
                        Сърцето е разбито! Лепят го лъжи!
                        Далеч си и - признавам, боли! Но сама е
                        по-добре, отколкото в твоя свят, в
                        който всичко е болка, сълзи и разбити
                        женски души!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох стихотворението ти 2 пъти - много ми допадна начина, по който си изляла чувствата си.Определено бих го прочела и трети път.Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...