16 jul 2007, 10:04

Меланхолично

  Poesía
794 0 1

                        Не на сълзите! Плача!
                        Не на тъгата! Тъгувам!
                        Не ма любовта - обичам те!
 
                        Често плача за тебе! Тъгувам до късни
                        зори! Здрачът ме гали, вместо да ме докосваш ти!

                        Очите ми червени са! Усните - сухи!
                        Самота в сърцето ми се гуши! Някак странно
                        е усещането всичко да е безразлично, но
                        щом не си с мен, е логично!

                        Обземат ме странни прищявки! Да слушам
                        балади, да пия до зори, да плача, защото
                        с времето, за теб, по-силно боли!

                        Надигам поредната чаша! На цигарите
                        загубх брой! Но не помага ми порока,
                        затъвам в безната жестока!

                        Къде си ти сега? С коя? Не зная!
                        По-добре така, отколкото да знам
                        за поредната ти кукла за нощта!

                        Чашата е вече празна! Пълнят я сълзи!
                        Сърцето е разбито! Лепят го лъжи!
                        Далеч си и - признавам, боли! Но сама е
                        по-добре, отколкото в твоя свят, в
                        който всичко е болка, сълзи и разбити
                        женски души!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох стихотворението ти 2 пъти - много ми допадна начина, по който си изляла чувствата си.Определено бих го прочела и трети път.Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...