Jul 16, 2007, 10:04 AM

Меланхолично

  Poetry
792 0 1

                        Не на сълзите! Плача!
                        Не на тъгата! Тъгувам!
                        Не ма любовта - обичам те!
 
                        Често плача за тебе! Тъгувам до късни
                        зори! Здрачът ме гали, вместо да ме докосваш ти!

                        Очите ми червени са! Усните - сухи!
                        Самота в сърцето ми се гуши! Някак странно
                        е усещането всичко да е безразлично, но
                        щом не си с мен, е логично!

                        Обземат ме странни прищявки! Да слушам
                        балади, да пия до зори, да плача, защото
                        с времето, за теб, по-силно боли!

                        Надигам поредната чаша! На цигарите
                        загубх брой! Но не помага ми порока,
                        затъвам в безната жестока!

                        Къде си ти сега? С коя? Не зная!
                        По-добре така, отколкото да знам
                        за поредната ти кукла за нощта!

                        Чашата е вече празна! Пълнят я сълзи!
                        Сърцето е разбито! Лепят го лъжи!
                        Далеч си и - признавам, боли! Но сама е
                        по-добре, отколкото в твоя свят, в
                        който всичко е болка, сълзи и разбити
                        женски души!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава Банова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочетох стихотворението ти 2 пъти - много ми допадна начина, по който си изляла чувствата си.Определено бих го прочела и трети път.Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...