Не на сълзите! Плача!
Не на тъгата! Тъгувам!
Не ма любовта - обичам те!
Често плача за тебе! Тъгувам до късни
зори! Здрачът ме гали, вместо да ме докосваш ти!
Очите ми червени са! Усните - сухи!
Самота в сърцето ми се гуши! Някак странно
е усещането всичко да е безразлично, но
щом не си с мен, е логично!
Обземат ме странни прищявки! Да слушам
балади, да пия до зори, да плача, защото
с времето, за теб, по-силно боли!
Надигам поредната чаша! На цигарите
загубх брой! Но не помага ми порока,
затъвам в безната жестока!
Къде си ти сега? С коя? Не зная!
По-добре така, отколкото да знам
за поредната ти кукла за нощта!
Чашата е вече празна! Пълнят я сълзи!
Сърцето е разбито! Лепят го лъжи!
Далеч си и - признавам, боли! Но сама е
по-добре, отколкото в твоя свят, в
който всичко е болка, сълзи и разбити
женски души!
© Любослава Банова All rights reserved.