Мелодиите на нощта
Ето, спускаш се отново,
чувствам свежия ти дъх,
и разстилаш пелерина тъмносиня,
тихо,нежно ме подканяш,
и протягаш ми ръка.
Зловеща,мълчалива,някои ще кажат,
но нима без тъмнината,
би могла запалената свещ,
да танцува по стената,
да рисува фигури и силуети,
чак до сутринта?
И нима без тишината,
би могла китара тъжна,
саксофон студен,
да посеят във душата изморена,
сън блажен?
Ти си тъй загадъчно красива,
и потапям се,поемам,
без да знам къде,
сляп съм,виждам само тебе,
глух съм,чувам твоя шепот тих,
жив съм, чувствам те във мен,
И намирам красотата,
във боите...,
във жарта...,
и откривам свобода,
в тишините...,
във мелодиите на нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Поповски Все права защищены
