zlobul (Любомир Поповски)
7 1
3.07.2024 г., 10:06 ч.

Мелодиите на нощта 

  Поезия » Любовна
160 1 2

Ето, спускаш се отново,
чувствам свежия ти дъх,
и разстилаш пелерина тъмносиня,
тихо,нежно ме подканяш,
и протягаш ми ръка.
Зловеща,мълчалива,някои ще кажат,
но нима без тъмнината,
би могла запалената свещ,
да танцува по стената,
да рисува фигури и силуети,
чак до сутринта?
И нима без тишината,
би могла китара тъжна,
саксофон студен,
да посеят във душата изморена,
сън блажен?
Ти си тъй загадъчно красива,
и потапям се,поемам,
без да знам къде,
сляп съм,виждам само тебе,
глух съм,чувам твоя шепот тих,
жив съм, чувствам те във мен,
И намирам красотата,
във боите...,
във жарта...,
и откривам свобода,
в тишините...,
във мелодиите на нощта.

© Любомир Поповски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??