zlobul (Любомир Поповски)
7 1
Jul 3, 2024, 10:06 AM

Мелодиите на нощта 

  Poetry » Love
162 1 2

Ето, спускаш се отново,
чувствам свежия ти дъх,
и разстилаш пелерина тъмносиня,
тихо,нежно ме подканяш,
и протягаш ми ръка.
Зловеща,мълчалива,някои ще кажат,
но нима без тъмнината,
би могла запалената свещ,
да танцува по стената,
да рисува фигури и силуети,
чак до сутринта?
И нима без тишината,
би могла китара тъжна,
саксофон студен,
да посеят във душата изморена,
сън блажен?
Ти си тъй загадъчно красива,
и потапям се,поемам,
без да знам къде,
сляп съм,виждам само тебе,
глух съм,чувам твоя шепот тих,
жив съм, чувствам те във мен,
И намирам красотата,
във боите...,
във жарта...,
и откривам свобода,
в тишините...,
във мелодиите на нощта.

© Любомир Поповски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??