Мелодия без ръкавици /или усмивката на празния ръкав/
Посветен на всички съвременни гаврошовци, лутащи се между псевдоолимпийските ни герои и "безръките" ни владици
От половината ръкав надолу – празнина,
която с имагинерните си пръсти свири токата
и фуга пред търбуха на МОЛ-а.
Отново е война за преоценени шанелени шинели,
със сънувани въшки в джобовете,
вместо реални пари.
Опитвам се да наостря слух,
но не разбирам нито квинтата, нито квартата,
нито септимата, нито терцата.
Само барабаненето на цените
и шестте хиляди волта презрение
в очите на неискащата музикантка.
Тъмната и топла яворова цигулка е една и съща,
с мирис на сироп за кашлица
и утайки бром по струните на душата.
От есента пожълтяха „зелените” рецепти,
а в „жълтите” вестници пише,
че напук на зимата, ”снежинките” са поскъпнали,
заради арестуваните олимпийски огньове.
Огризките от детски смях
се събират в една кибритена кутия –
бърлога за овълчена тишина
и фосфорни кости с форма на сладолед „Ескимо” .
От екрана на банкомата ме поглежда
един брадясал Андерсен
изтеглил „късото” на клечка.
От половината ръкав нагоре – пълнота,
протезата е гриф, обезструнен от грифове „Секретно”.
Отново е война за вярата преоценена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милко Христов Все права защищены
