2 feb 2012, 11:11

Мелодия без ръкавици /или усмивката на празния ръкав/ 

  Poesía » Civil
714 0 3

                                  Посветен на всички съвременни гаврошовци, лутащи се между псевдоолимпийските ни герои и "безръките" ни владици

 

 

От половината ръкав надолу – празнина,

която с имагинерните си пръсти свири токата

и фуга пред търбуха на МОЛ-а.

Отново е война за преоценени шанелени шинели,

със сънувани въшки в джобовете,

вместо реални пари.

 

Опитвам се да наостря слух,

но не разбирам нито квинтата, нито квартата,

нито септимата, нито терцата.

Само барабаненето на цените

и шестте хиляди волта презрение

в очите на неискащата музикантка.

Тъмната и топла яворова цигулка е една и съща,

с мирис на сироп за кашлица

и утайки бром по струните на душата.

От есента пожълтяха „зелените” рецепти,

а в „жълтите” вестници пише,

че напук на зимата, ”снежинките” са поскъпнали,

заради арестуваните олимпийски огньове.

Огризките от детски смях

се събират в една кибритена кутия –

бърлога за овълчена тишина

и фосфорни кости с форма на сладолед „Ескимо” .

От екрана на банкомата ме поглежда

един брадясал Андерсен

изтеглил „късото” на клечка.

 

От половината ръкав нагоре – пълнота,

протезата е гриф, обезструнен от грифове „Секретно”.

Отново е война за вярата преоценена.

 

 

 

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ярки образи, интересен стил! Хареса ми!
  • Защото пример за нацията са "големите клечки" с пълни крачоли.
    Късно е за тези класици да пренапишат думите си-гаврошовците ще останат с вярата
    за преоценен "Ескимо".

    С ехидна усмивка банкоматната фуга
    опционно примига и сякаш ти казва:
    Не идвай при мене,ти нямаш заслуги
    да ползваш облаги от моята пазва!

    Поздрав!
  • Една тъжна импресия, в която настроенията са мрачни, лексемите - с полепнал по тях скепсис и безизходност. Добре композирана разказност, премерена сугестия, личат интелектуалните и творческите височини. Но, за съжаление - не е стихотворение. Не става дума да са пренебрегнати някои изисквания - просто мястото на този опус, според мен, е при прозата. Поздрав за общото добро впечатление!
Propuestas
: ??:??