Мелодията на живота
Тиха, стара мелодия, бухнали клони люлее,
вятър облак тъче, със звездички от люляков смях.
В този миг, в този свят, в тази точка, замряло е времето,
между няколко капки живот, скрити в тичинков прах.
Над дъга от цъфтящи треви се усмихват върхарите -
тези цветни лудетини, живи до първия сняг,
как се радват на слънце и дъжд, без да мислят за старите,
преживели гнездата на птици и техния бяг.
Всеки звук тишина се отронва в олтара на нищото -
ни тревога, ни гняв, само шепот на ангелски глас.
Дъх на диви треви неуморно поглъща предишните
отеснели мечти, зле скроени минута и час.
Песента е вода, или въздух и пръст, или истина
и трепти, преминавайки древния, вечен портал,
като памет за извори - живи и с обич пречистени,
като светло прераждащ се дух - необятен и бял.
Песента е любов и докосва на чудото струните,
с нежен полъх, дошъл от ефира на странни места,
в който няма ни страх, ни тъга, даже губят се думите -
само музика, в себе си скрила небе и земя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
