19 дек. 2015 г., 19:59

Мембрана

659 0 1

Мембрана

 

В мен отеква Светът, резонира,

аз съм малка планета с крила,

всяка болка във мене намира

моята собствена тъжна вина.

 

Всяка радост в мен се побира

със бушуваща светлина,

всеки извор и в мене извира,

и от моите сърдечни недра.

 

Всяко зло и мене ме хапе,

такава ми е участта,

всяка капка-тъга и в мене да капе,

докато изгрее дъга.

 

Всяка красота да се отразява

в скромната ми душа

и сили и смисъл да дава

да живеем на тази Земя.

 

Аз съм малка жива мембрана

и трептя под космически честоти,

които опитвам се да ги прихвана

и предам на човешки вълни.

 

botyo

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав, Бойко, за оригиналната творба! Всички сме мембрани и нищо повече.Желая ти весели празници и нови творчески успехи!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...