19.12.2015 г., 19:59

Мембрана

654 0 1

Мембрана

 

В мен отеква Светът, резонира,

аз съм малка планета с крила,

всяка болка във мене намира

моята собствена тъжна вина.

 

Всяка радост в мен се побира

със бушуваща светлина,

всеки извор и в мене извира,

и от моите сърдечни недра.

 

Всяко зло и мене ме хапе,

такава ми е участта,

всяка капка-тъга и в мене да капе,

докато изгрее дъга.

 

Всяка красота да се отразява

в скромната ми душа

и сили и смисъл да дава

да живеем на тази Земя.

 

Аз съм малка жива мембрана

и трептя под космически честоти,

които опитвам се да ги прихвана

и предам на човешки вълни.

 

botyo

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав, Бойко, за оригиналната творба! Всички сме мембрани и нищо повече.Желая ти весели празници и нови творчески успехи!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...