19.12.2015 г., 19:59

Мембрана

660 0 1

Мембрана

 

В мен отеква Светът, резонира,

аз съм малка планета с крила,

всяка болка във мене намира

моята собствена тъжна вина.

 

Всяка радост в мен се побира

със бушуваща светлина,

всеки извор и в мене извира,

и от моите сърдечни недра.

 

Всяко зло и мене ме хапе,

такава ми е участта,

всяка капка-тъга и в мене да капе,

докато изгрее дъга.

 

Всяка красота да се отразява

в скромната ми душа

и сили и смисъл да дава

да живеем на тази Земя.

 

Аз съм малка жива мембрана

и трептя под космически честоти,

които опитвам се да ги прихвана

и предам на човешки вълни.

 

botyo

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав, Бойко, за оригиналната творба! Всички сме мембрани и нищо повече.Желая ти весели празници и нови творчески успехи!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...