Dec 19, 2015, 7:59 PM

Мембрана

  Poetry » Other
655 0 1

Мембрана

 

В мен отеква Светът, резонира,

аз съм малка планета с крила,

всяка болка във мене намира

моята собствена тъжна вина.

 

Всяка радост в мен се побира

със бушуваща светлина,

всеки извор и в мене извира,

и от моите сърдечни недра.

 

Всяко зло и мене ме хапе,

такава ми е участта,

всяка капка-тъга и в мене да капе,

докато изгрее дъга.

 

Всяка красота да се отразява

в скромната ми душа

и сили и смисъл да дава

да живеем на тази Земя.

 

Аз съм малка жива мембрана

и трептя под космически честоти,

които опитвам се да ги прихвана

и предам на човешки вълни.

 

botyo

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав, Бойко, за оригиналната творба! Всички сме мембрани и нищо повече.Желая ти весели празници и нови творчески успехи!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...