9 дек. 2024 г., 08:26

Memento mori

262 1 1

MEMENTO MORI

 

Сладкото бонбонче „Смекта“ ми напомня, че съм жив,

подир нас остава текстът, писан с простичък молив,

кой си бил, какво си сторил, нищ, или богат на власт,

крах и слава, и love story! – всичко наше чезне с нас,

дребни трънки и глогинки, сняг по вечните ели –

дъжд космически прашинки, сме за миг един дошли,

смачкал фасчето „Marlboro”, своя ден преполовил,

 

ще се върнеш много скоро в парка! – идния април,

сладичко заспало старче – със усмивка на уста,

пух на шеметно глухарче, птичък в птичите ята,

в сладък говор на мъниче, в погледа на своя син,

и в смешеца на момиче в рокличка ултрамарин,

Господ Бог ще ни повтори нейде и отвъд света! –

мъдрото „Memento mori” светъл път ни обеща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...