Dec 9, 2024, 8:26 AM

Memento mori

  Poetry
257 1 1

MEMENTO MORI

 

Сладкото бонбонче „Смекта“ ми напомня, че съм жив,

подир нас остава текстът, писан с простичък молив,

кой си бил, какво си сторил, нищ, или богат на власт,

крах и слава, и love story! – всичко наше чезне с нас,

дребни трънки и глогинки, сняг по вечните ели –

дъжд космически прашинки, сме за миг един дошли,

смачкал фасчето „Marlboro”, своя ден преполовил,

 

ще се върнеш много скоро в парка! – идния април,

сладичко заспало старче – със усмивка на уста,

пух на шеметно глухарче, птичък в птичите ята,

в сладък говор на мъниче, в погледа на своя син,

и в смешеца на момиче в рокличка ултрамарин,

Господ Бог ще ни повтори нейде и отвъд света! –

мъдрото „Memento mori” светъл път ни обеща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...