MEMENTO MORI
Забулено сред мрак сърце безценно.
Кръв, процежда се през него,
черна, лепкава и мазна.
Душата мъничка звездичка,
сред бездна от студена тъмнина.
Сълзите, привилегия душевна,
отдавна спрели са да съществуват.
Защото в мрака на безсилието,
не е останало и време за това.
Очи дълбоки, лазерни лъчи,
пронизващи през мрака, готови за синтез на термоядренно ниво. ...