MEMENTO MORI

Забулено сред мрак сърце безценно. 
Кръв, процежда се през него, 

черна, лепкава и мазна. 

Душата мъничка звездичка,
сред бездна от студена тъмнина. 

Сълзите, привилегия душевна,
отдавна спрели са да съществуват.
Защото в мрака на безсилието,
не е останало и време за това. 

Очи дълбоки, лазерни лъчи,
пронизващи през мрака, готови за синтез на термоядренно ниво. 

Устни, издялани от мрамор,
горещи въглени в задгробен ад. 

Скули, ясни, очертани,

застинали за миг във ледена усмивка. 

Моли се, моли се! За милостив съдия,
умел палач и добро заветно слово, защото черното бесило, надвиснало над мокра пръст,
прошепва в мрака: "MEMENTO MORI"