29.11.2016 г., 16:45 ч.  

Memento mori 

  Поезия » Философска, Свободен стих
5.0 (2)
837 0 1
MEMENTO MORI
Забулено сред мрак сърце безценно.
Кръв, процежда се през него,
черна, лепкава и мазна.
Душата мъничка звездичка,
сред бездна от студена тъмнина.
Сълзите, привилегия душевна,
отдавна спрели са да съществуват.
Защото в мрака на безсилието,
не е останало и време за това.
Очи дълбоки, лазерни лъчи,
пронизващи през мрака, готови за синтез на термоядренно ниво. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Мартинов Всички права запазени

Философски размисли. 

Предложения
  • Не ме разсейвай с приказки за старост, а просто за любов се подготви, защото изживявам втора младост...
  • Там далече, където е светло и мирише на прясно сено, има къща, подпряла небето, а до нея – зелено дъ...
  • Лудостта ми прилича на дим - към небето бездънно възнесен... И в сърцето съм лесно раним, за да свър...

Още произведения »