16 июл. 2019 г., 17:38

Мемоар

712 2 1

Един мемоар с дъх на роза, 

Забравен  изпод листата на прашната книга, 

Като хербарий съхранил се във душата ми

Беше копнежа за една любов на разсъмване. 

Бяха мечтите ми там като във изба, 

Подредени  като бутилки по година на производство, 

Усмивката ми детска като икона и 

 Едно вълнение от първата целувка. 

Радостта че нещо бе се случило,

Радостта, че още много ще се случва, , 

Миговете на едно свободно падане,

Което всъщност е издигане. 

Сега за мен остава само този мемоар, 

Като вълшебна стая на сънищата ми

Като една халюцинация, без контур

Остана ти, 

Все същата любов на разсъмване. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Radeva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...