16 июл. 2019 г., 17:38

Мемоар

713 2 1

Един мемоар с дъх на роза, 

Забравен  изпод листата на прашната книга, 

Като хербарий съхранил се във душата ми

Беше копнежа за една любов на разсъмване. 

Бяха мечтите ми там като във изба, 

Подредени  като бутилки по година на производство, 

Усмивката ми детска като икона и 

 Едно вълнение от първата целувка. 

Радостта че нещо бе се случило,

Радостта, че още много ще се случва, , 

Миговете на едно свободно падане,

Което всъщност е издигане. 

Сега за мен остава само този мемоар, 

Като вълшебна стая на сънищата ми

Като една халюцинация, без контур

Остана ти, 

Все същата любов на разсъмване. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Radeva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....