16 июл. 2019 г., 17:38

Мемоар

709 2 1

Един мемоар с дъх на роза, 

Забравен  изпод листата на прашната книга, 

Като хербарий съхранил се във душата ми

Беше копнежа за една любов на разсъмване. 

Бяха мечтите ми там като във изба, 

Подредени  като бутилки по година на производство, 

Усмивката ми детска като икона и 

 Едно вълнение от първата целувка. 

Радостта че нещо бе се случило,

Радостта, че още много ще се случва, , 

Миговете на едно свободно падане,

Което всъщност е издигане. 

Сега за мен остава само този мемоар, 

Като вълшебна стая на сънищата ми

Като една халюцинация, без контур

Остана ти, 

Все същата любов на разсъмване. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Radeva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...