Jul 16, 2019, 5:38 PM

Мемоар

  Poetry » Love
705 2 1

Един мемоар с дъх на роза, 

Забравен  изпод листата на прашната книга, 

Като хербарий съхранил се във душата ми

Беше копнежа за една любов на разсъмване. 

Бяха мечтите ми там като във изба, 

Подредени  като бутилки по година на производство, 

Усмивката ми детска като икона и 

 Едно вълнение от първата целувка. 

Радостта че нещо бе се случило,

Радостта, че още много ще се случва, , 

Миговете на едно свободно падане,

Което всъщност е издигане. 

Сега за мен остава само този мемоар, 

Като вълшебна стая на сънищата ми

Като една халюцинация, без контур

Остана ти, 

Все същата любов на разсъмване. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Radeva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...