sama86 (Евкалипт)
68 194
9 июл. 2008 г., 10:17

Мен бяла не взеха... 

  Поэзия
729 0 9
 

Ела, топли ветре,

след стогодишна самота

отвей ме като цвете

без стебла.

Ела и свий се в гънката

на гърдите, с аромат

на малини... Развей ризата, тънката

в среднощни градини...

Подуши като куче

петите ми.

И преди да заключа,

спри във косите ми...

Разнеси аромата

на кожа сега

и нека земята

попие солта,

която ти носиш

във пазва след дъжд...

И луната косиш

с мераци на мъж...

Спри във липите

донесъл нишан

със звъна на скорците

в небето развян...

Шепни ми за моя,

че иска и чака,

че иска покоя

от мене във мрака.

Кажи, че е буен и черен

с юздите щом плесва.

Ах, на мен да е верен,

и мене калесва,

във косите ми спри,

ветре... да вържа

хабер за тия очи,

че изгоряха ме бърже.

Ти си чул

как съхна от мъка

и пия татул,

че лекува разлъка..

 

Аз, ветре, съм бяла.

Немея от обич злочеста...

Че него съм  видяла

да взема чужда невеста...

Ела, топли ветре, с утеха...

След стогодишна самота,

мен бяла не взеха...

Не му станах жена...

© Евкалипт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??