9 июл. 2008 г., 10:17
Ела, топли ветре,
след стогодишна самота
отвей ме като цвете
без стебла.
Ела и свий се в гънката
на гърдите, с аромат
на малини... Развей ризата, тънката
в среднощни градини...
Подуши като куче
петите ми.
И преди да заключа,
спри във косите ми... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация