LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
5 нояб. 2006 г., 10:34

Мен ми стига таз пътека 

  Поэзия
609 0 11

Моя тиха, моя  тъмноока,

нощ с надиплени   коси,

не прикривай  моята посока,

а със лунен  лъч я освети!

 

Не мами с миражи  нежни

моите копнежни ръце,

а кажи в просторите безбрежни

как да литна без криле!

 

Не трови със шепота омаен

безропотното ми  сърце -

всеки път е тук потаен -

тръпне неспокойното лице.

 

Не припалвай злостен пламък -

знай , аз мога да тъжа:

скитам се в живота  жалък,

но не вярвам на  лъжа.

 

И не искам твоята утеха,

с думи разни, или с блян -

мен ми стига  таз пътека,

по която да достигна  там,

 

където знам,  ме чакат

като бяла, луднала река,

обща и за двата  свята

и творяща любовта.


под  редакцията на Mojsei

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??