3 июн. 2010 г., 16:16

Ментална изневяра 

  Поэзия
904 0 6

Имам нуждата ментално

с някой друг да го направя.

И добра съм, и морална,

ти обаче ме заставяш...

 

 

част от себе си да отклоня.

Търси егото възмездие.

Не че искам да греша,

мъчи ме излишна преданост.

 

 

Вярна толкова не съм -

даже на мене самата.

Друг ли е верният път?

Кучка да бъде жената?

 

 

Може би само за малко

трябва да стане такава.

Аз, понеже добра съм,

ставам... само ментално.

 

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересен стил... само ти го умееш ...
  • Това е второто стихо в период от 2 дни, в което чета за така наречената "ментална изневяра", то самият израз е супер смешен, де! Та като толкова ви се изневерява, що да е само чрез мисъл? Ами...така де! Много верни, много морални, пък какви ги мислят и творят Давай нементално и брутално, и толкова!
  • Кисело ми звучиш. Хареса ми!
  • това изневяра ли е или не е изневяра,брои ли се или не...
    хубаво стихо,запазена марка на подредба!
  • Ако красавицата е омъжена за звяра-
    решението е... ментална изневяра!
Предложения
: ??:??