Коя си ти, дошла на бала?
В Двореца си за първи път.
Ти бисер си в огромна зала,
към тебе бързам с луда гръд.
Танцувай с мен! Подай ръка!
От Хендел музика звучи.
Започваме... и с жар сега
зов слива нашите очи.
В ритмично плавен унисон
са танцувалните ни стъпки.
Вода под нас е сякаш... В тон
преливат чувства в сладки тръпки.
Отдалечава ме се, мила,
но всеки в другия се взира
и танцът пак със нова сила
ръцете искрено събира.
Мелодията свърши... Краят,
о, не съвсем ще е за нас,
че виж Кралицата и Кралят
за пример сочат ни в тоз час.
Аплодисменти... Продължава
забавата до сутринта.
Сърцето вече не те дава
и зная... наша е нощта.
© Асенчо Грудев Все права защищены
и кибрит, и още нещо,
стига ти да ми докажеш
с устни любовта горещо!