11.11.2020 г., 1:51

Менует

1.2K 0 11

Коя си ти, дошла на бала?

В Двореца си за първи път.

Ти бисер си в огромна зала,

към тебе бързам с луда гръд.

 

Танцувай с мен! Подай ръка!

От Хендел музика звучи.

Започваме... и с жар сега

зов слива нашите очи.

 

В ритмично плавен унисон

са танцувалните ни стъпки.

Вода под нас е сякаш... В тон

преливат чувства в сладки тръпки.

 

Отдалечава ме се, мила,

но всеки в другия се взира

и танцът пак със нова сила

ръцете искрено събира.

 

Мелодията свърши... Краят,

о, не съвсем ще е за нас,

че виж Кралицата и Кралят

за пример сочат ни в тоз час.

 

Аплодисменти... Продължава

забавата до сутринта.

Сърцето вече не те дава

и зная... наша е нощта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще бъда свещ аз, както кажеш -
    и кибрит, и още нещо,
    стига ти да ми докажеш
    с устни любовта горещо!
  • Да бе и ти като свещта
    та с длани аз да те запаля...
    При мен да дойдеш през нощта
    и с устни дълго да те галя... 😋
  • О, прегръдката я има
    и целувки - чудеса!
    Ти си само моя прима,
    във възторг шуми леса!
  • В този миг така съдбовен
    бих желала гибел кратка...
    Страда с мен леса вековен
    за една прегръдка сладка... 😋
  • Нека гледа божеството
    щом желае безнадеждно.
    В мен не чака днес сърцето -
    идва и те грабва нежно!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....