25 июл. 2014 г., 23:14  

Мерак

1.1K 0 6

Меракът наш последен си отива.

Меракът за това си е мерак.

Пространствата изпълва със флуиди

до всяка дама с бюст, лице и крак.

 

И подсъзнателно го тя усеща

в едно желание за флирт или

направо като знак за нова среща,

нарамили колчана със стрели.

 

И като тях да може да прониква

до всеки съкровен в жената кът,

страната ще получи скоро пик на

раждаемост на срещи първи път.

 

Цигулка първа ще сме във Европа,

Америка ще бием по мечти.

Стандартът на вратите ще потропа,

деца ще имаме и аз, и ти.

 

И блян желан ще станем тук за всички

желаещи да ги осиновят.

Ще църкат вкъщи като малки птички

пристигнем ли с торби от „Детски свят”.

 

Меракът в нас пристига преди можене.

Съпътства ни през целия живот.

На нашите желания е стожера

и безотказен е като робот.

 

И ако мине покрай теб жената,

флуид-мерак не я ли порази,

то значи, че си лъснал петалáта

и отброúл четúрдесете дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...