Светлината - самотна, безгранична в този час…
спокойна, от летаргия обзета, но и вътрешно смутена.
Дръзка, смела – винаги в анфас.
Уверена в своето изящество – сирена.
Безброй искри от пламък невъобразимо бял,
Задружно слети, незабележими – идеал!
………
Мрак могъщ и безграничен
плавно идваше, но целеустремено.
Силен, за Светлината страшен… и епичен?!
Всяка клонка шепне вцепенено –
„Хладно… хладно и студено!” ...