6 мая 2019 г., 17:03

Метаморфоза

1.4K 24 9

Върхът, небето, после е безкраят...
Готическата яснота
огледала се в мумиите на мечтите.
Тук няма птици. Мисли се разкайват.
И губят спомените златното покритие.
...Последните пътеки са светкавици
или пък пипала на хищно нищо.
Бледнеят образите, изтънели в чакане,
пунктирани с лъчите на звездите.

...Часът на сенките възкачва се на трона -
да падне възнак светлото начало.
И любовта - несбъдната икона,
света превръща в черно огледало...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Многопластово стихотворение. Неосъществяването на любовта, невъзможността ѝ да се състои като апокалипсис на човека и вселената. Изкачване към небесното, към духовното в изясняване на земното, душевното.
  • В неподражаемия твой стил!... Прочетох с удоволствие!
  • "Часът на сенките" Далече е... Навярно
    светкавиците още имат силата
    да заслепяват всякое коварство
    и удължат на светлината царството...
    Надявам се...

    Благодаря за удоволствието.
  • Еей, Мисана! Страхотен стил на писане притежаваш! Открояваш се! Дори не е необходимо да си пишеш името. Бог си на метафорите, сравненията. Твоето име е Вселенски талант! И си мъдър, и си лиричен, и си комичен. Роден си да пишеш и да въздействаш! Браво, браво!
  • Младене! Харесвам твоята загадъчност във всичките ѝ форми, оставя едно различно усещане.
    "Последните пътеки са светкавици..." сякаш описваш свършека на света или второто пришествие! Въздействаш много силно!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...