Метаморфоза
Върхът, небето, после е безкраят...
Готическата яснота
огледала се в мумиите на мечтите.
Тук няма птици. Мисли се разкайват.
И губят спомените златното покритие.
...Последните пътеки са светкавици
или пък пипала на хищно нищо.
Бледнеят образите, изтънели в чакане,
пунктирани с лъчите на звездите.
...Часът на сенките възкачва се на трона -
да падне възнак светлото начало.
И любовта - несбъдната икона,
света превръща в черно огледало...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
