6.05.2019 г., 17:03 ч.

Метаморфоза 

  Поезия
1061 24 13

Върхът, небето, после е безкраят...
Готическата яснота
огледала се в мумиите на мечтите.
Тук няма птици. Мисли се разкайват.
И губят спомените златното покритие.
...Последните пътеки са светкавици
или пък пипала на хищно нищо.
Бледнеят образите, изтънели в чакане,
пунктирани с лъчите на звездите.

...Часът на сенките възкачва се на трона -
да падне възнак светлото начало.
И любовта - несбъдната икона,
света превръща в черно огледало...
 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какво ни носи безкраят, след като изкачим хребета на дните и "мумифицираните ни мечти" са бих казал атрофирали. Последните пътеки са "светкавици" или предвестници на тъмнината, която е всеобхващаща и поглъщаща, дори и любовта е преоблечена в черно...
    Силни образи, многопластови, надграждащи свето усещания, докосващи послания.
    Това е именно ненатрапчивата сила на поезията на един Автор, с главна буква, които е удоволствие да бъде четен и толкова трудно да бъде коментиран.
    Поздравления и силни аплодисменти, Приятелю!
  • Многопластово стихотворение. Неосъществяването на любовта, невъзможността ѝ да се състои като апокалипсис на човека и вселената. Изкачване към небесното, към духовното в изясняване на земното, душевното.
  • В неподражаемия твой стил!... Прочетох с удоволствие!
  • "Часът на сенките" Далече е... Навярно
    светкавиците още имат силата
    да заслепяват всякое коварство
    и удължат на светлината царството...
    Надявам се...

    Благодаря за удоволствието.
  • "...Последните пътеки са светкавици"
    Замислящо е стихотворението ти, Младене!
  • Еей, Мисана! Страхотен стил на писане притежаваш! Открояваш се! Дори не е необходимо да си пишеш името. Бог си на метафорите, сравненията. Твоето име е Вселенски талант! И си мъдър, и си лиричен, и си комичен. Роден си да пишеш и да въздействаш! Браво, браво!
  • Младене! Харесвам твоята загадъчност във всичките ѝ форми, оставя едно различно усещане.
    "Последните пътеки са светкавици..." сякаш описваш свършека на света или второто пришествие! Въздействаш много силно!
  • Оголени спомени, разкайващи се мисли, изтънели образи и .... апокалиптичен край в облика на черно огледало - осезаема трансформация, способна да се роди единствено под космическия размах на перото ти, Младене! Респект!
  • И губят спомените златното покритие.
    ...Последните пътеки са светкавици
    или пък пипала на хищно нищо.
    Бледнеят образите, изтънели в чакане,
    пунктирани с лъчите на звездите....Това е моето зрънце, Младен! Колоритно и издълбоко...
  • Космогонията на живота!
  • Отново прекрасен стих - прекрасна метаморфоза! Бледнеят образите, изтънели в чакане...
  • Ненадминат си! Точно така се чувствам!
Предложения
: ??:??