Върхът, небето, после е безкраят...
Готическата яснота
огледала се в мумиите на мечтите.
Тук няма птици. Мисли се разкайват.
И губят спомените златното покритие.
...Последните пътеки са светкавици
или пък пипала на хищно нищо.
Бледнеят образите, изтънели в чакане,
пунктирани с лъчите на звездите.
...Часът на сенките възкачва се на трона -
да падне възнак светлото начало.
И любовта - несбъдната икона,
света превръща в черно огледало...
© Младен Мисана Всички права запазени
Силни образи, многопластови, надграждащи свето усещания, докосващи послания.
Това е именно ненатрапчивата сила на поезията на един Автор, с главна буква, които е удоволствие да бъде четен и толкова трудно да бъде коментиран.
Поздравления и силни аплодисменти, Приятелю!