Метаморфоза
Като цъфнала вишна ще се усмихна.
Ще укротя твоите скачащи мисли.
Ти ще спреш да мислиш, аз също.
Взаимно те ще се затичат от към дясно
къмто ляво и ще се целунем в бяло.
Ще усетя само пръстите си как си търсят
път измежду твоите, точно като листата,
сред клони при буря в дълги нощи.
После цветът ще се превърне в роса,
а росата във вишна. И един въпрос
ще се откъсне от звезда, а часовникът ще
показва точно – два .
Косите ми са разпилени върху твоите рамена,
а аз къде съм? Къде съм?....
Усещам само как дошла е есента и как
листата се прегръщат рано, много рано
сутринта. Стрелката сочи вече - пет.
Изминал е почти цял Век. И в
другия отново нека бъда
с теб!
05.11.2021г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тодорка Атанасова Все права защищены
